Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2009 12:44 - Белият град
Автор: boychinova Категория: Забавление   
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове:
0



За българските туристи Солун е едновременно близък и далечен. Близък заради общото ни минало. Всичко изглежда някак много познато, но успоредно с това, нетипично за тези географски ширини - спретнато и подредено. А едновременно с това Солун успешно съчетва модерността с типичното гръцко усещане за античност. Всичко това го прави изключително привлекателен, като се има предвид, че там човек може да изкара едно морско приключение само на около 300 км от българската столица. При това сега, преди да е дошъл истинският морски сезон у нас.

 

 

Първите впечатления от града са лъжливи. Ако идваш с автобус, най-напред забелязваш прочутата Солунска митница, за която някога мечтаеше Алековият Бай Ганьо. Следва прекосяване на индустриалната част на града. Автогарата е малко потресаваща и някак наподобява космически кораб от съвременен детски комикс. Районите около нея и летището не грабват окото. Напротив, дори малко разочароват. Сградите са малко странни - четвъртити къщи, които наподобяват панелки с равни покриви и големи тераси, разположени прекалено нагъсто. А шумът е трудно поносим за несвикналото ухо.

Солун е разположен в долината на устието на р. Аксиос (Вардар), ограден от склоновете на планината. Там е старият турски квартал "Кастра" с облик, останал от времето на ХIХ в. - тесни, стръмни улици с надвиснали над тях почти допрени един до друг покриви.

 

От крепостта градът се вижда като на длан

 

Местните жители са топли, любезни и по южняшки емоционални. Като че ли никой в Солун не работи. По цял ден кафенетата са пълни, няма дори столче свободно. Местните жители и туристите, задължително с чаша фрапе (3,5 евро) в ръката, се наслаждават на парещото слънце, обърнали поглед към тихия затворен Термайски залив, далече зад който се издига Олимп. Единственото, което донякъде смущава спокойствието им, са прииждащите един след друг пъргави тъмнокожи, които предлагат бинокли, пиратски компактдискове, африкански тарамбуки и маски.

В Солун я няма характерната за Атина мръсотия по улиците. Античният дух от столицата е заменен с типично средиземноморска, простете, беломорска атмосфера. Всъщност бялото е основен цвят на едномилионния полис. Бяло е морето, бели са улиците, небесно-синьо-бели са къщите, бели са университетите, църквите, щорите по прозорците. Бял е и

 

символът на града - Бялата кула

 

която като страж стои по средата на може би най-прекрасния крайбрежен булевард в света. До него се стига бавно заради вечните задръствания по друг крайбрежен булевард - "Нике".

Бялата кула е построена в първите години на османското нашествие в страната в рамките на вътрешна крепостна стена. След три века султан Махмуд II я превръща в затвор. След освобождението от турците на 26 октомври 1912 г. гърците я възстановили и боядисали в бяло, за да заличат мрачната й слава. В момента Бялата кула е превърната в историко-археологически музей, а градинката с пейки пред нея е удобно място за срещи и разходки на домашните любимци или похапване на местния вариант на баничка или кифла цуреки. Гледката от върха на кулата е страхотна.

Най-известното място за срещи обаче е древната арка "Камара" на бул. "Енатия", която в античността е била една от портите на града. Всички улици в града водят устремено надолу към пешеходната зона край морето. Вечер крайбрежната улица е още по-живописна, обградена отвсякъде със светлини. Изпълнена с безгрижни младежи с бронзов тен, притежаван от повечето жители на крайбрежните градове. Странно е

 

усещането за спокойствие

 

въпреки шума наоколо. Навсякъде има заведения, маси, разположени направо на уличката, а всичко е странен микс от модерни барове и кафенета с традиционните таверни, "узерии" (заведения за местното узо) и характерните Бузуки-барове (барове, в които озвучават с традиционния гръцки инструмент бузуки). Трябва да се провираш между масите, без да разбираш къде свършва едното и започва другото заведение.

На повечето места липсват шумните стереоуредби. Те са заменени от не толкова шумни музиканти, които свирят по-скоро за удоволствие, седнали някъде по масите. Остава само да си поръчате традиционното местно меню, като наблягате на вино и миди.

С изглед към морето са и двата основни площада на Солун - "Елефтериас" и "Аристотелус", които също са обградени с маси на приятни кафенета и сладкарници с огромен избор на сладолед. Ако пък решите сами да си сготвите, можете да намерите всякакви рибни деликатеси, вина и зеленчуци

 

на пазара "Модиано"

 

на няколко минути път от площада "Аристотелус". Цените са от най-ниските в града. Близо до пристанището пък се намира пазарът на тъканите "Безестени", който функционира на това място от близо шест века.

Другата особеност на пейзажа са църквите и параклисите. Те са навсякъде, почти на всеки ъгъл, а самите местни жители са силно религиозни. Това си личи особено на християнските празници, като улиците и площадите се изпълват с хиляди хора, а въздухът натежава от миризмата на тамян. Най-голямата църква не само в града, но и в цяла Гърция носи името на Свети Димитър, покровител на Солун. Легендата разказва, че синът на местния градоначалник Димитър, приел пръв християнството, с което вбесил непримиримия с новата вяра император Галерий.

Усещайки надвисналата опасност, Димитър раздал на бедните голямото си богатство, дни преди да бъде убит на 26 октомври 306 г. Върху гроба му вярващите построили храм, който няколко пъти бил разширяван. В него все още могат да бъдат намерени

 

мощите на светеца

 

Турците превърнали черквата в джамия и замазали нейните стени, но след освобождението стенописите отново били възстановени. До голяма степен църквата била унищожена от големия пожар през 1917 г., но с много усилия прелестта й отново била възвърната.

Другият голям храм е "Света София" на едноименния площад. Червената сграда е построена през VII век и до XVI е служила за основна катедрала на Солун. Турците, естествено, я превръщат в джамия по време на владичеството си до 1912 г.

Другата страст на местните е спортът, особено баскетболът. Именно Солун е люлката на играта с оранжевата топка за гърците. От местните отбори кариерите си са започнали едни от най-големите звезди - Никос Галис, Панайотис Янакис, Панайотис Фасулас, Янис Йоанидис и пр. Истинската си емоционалност гърците разкриват именно в залата, където почти никога не можеш да намериш свободни места, а подкрепата за любимите "Арис", "Ираклис", АОК или МЕНТ е повече от френетична. Доказателство за любовта на солунските жители към спорта е специалният тематичен музей на ул. "Аристотел".

 


Тагове:   солун,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boychinova
Категория: Забавление
Прочетен: 82425
Постинги: 73
Коментари: 20
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031