500 години преди новата ера  в Древна Гърция са намерени керамични изображения на малко момче, което събира и разпуска керамични дискове по въженце. Това е първото доказателство за миналото на една от най-маниашките игри днес, наречена йо-йо. "Фактите говорят - това е втората играчка, измислена от човека след куклата", обясняват Веселин Евтимов и Филип Бояджиев. Двамата са сред най-запалените йо-йо маниаци у нас и са първите с официално регистриран клуб по т.нар. "скил тойс" (играчки за умения - от анг.) у нас, който се нарича "Окачване".

"По скоро хората, занимаващи се с тези играчки, трябва да се наричат "откачени". Толкова са пленени от играта, зарибени. Постоянно се събират по площади и градинки, за да си правят номерата", казва братът на Веско - Явор. "Това е хем игра за пораснали, хем - преоткриване на децата в нас. Ние се интересуваме от йо-йо от много малки, а преди 5 години се запалихме напълно с купуването на нашите играчки и започнахме да правим разни трикове. Много е хубаво, най-простият трик всеки го е правил - да пуснеш играчката надолу и да я прибереш. Важно е да имаш координация между двете ръце. Срещали сме хора, които определено не стават", разказват двамата 20-ина годишни младежи.

Те наистина практикуват йо-йо навсякъде. "Случвало се е да играем в дискотека. Веднъж се бяхме качили на много високо, на скала ли беше, на мост ли, и играехме двамата - аз отгоре, той отдолу", обяснява Филип. Има много номера, които те сами си измислят или пък виждат в специализираните сайтове на майсторите в интернет. "Най-сложният е този, който учиш в момента. Като го научиш - минаваш на следващия. Дори да си учил един трик цял месец, след това вече можеш да го правиш със затворени очи", разяснява Веско. Те допълват, че в най-силните си дни е имал в репертоара си около 500 номера, които опитали да опишат, но задачата се оказала непосилна. "Пробваш едно, после - друго. Малко е зациклящо. Трябва много да си търпелив, да си готов един трик да го повтаряш стотици пъти, докато го направиш. И ако номерът е 40 секунди, а ти бъркаш всеки път на 38-ата, да имаш нервите да го опитваш пак и пак до края и да не си счупиш йо-йо-то. Трябва да си страшно запален, за да се занимаваш с това", казва Филип.

Именно тези трудности, които всеки йо-йо играч среща по пътя си, отказват много хора. Двете момчета признават, че са едни от пионерите на импровизирано йо-йо движение, в което в началото влизали едва 5-6 души. Сега йо-йо играят и групи във Варна и Пловдив. Ограничеността на общността не позволява да се правят състезания у нас. "Обикаляли сме по демонстрации, по време на скейтърски състезания например, канени сме в различни младежки телевизионни предавания. Наистина опитахме и като че ли успяхме да го популяризираме. Но демонстрациите ги правим за 5-10 мин. На хората им е забавно само толкова, след това губят интерес, защото не могат да видят различните детайли. В зависимост от целта се търси ефект или сложност. В надпреварите по-трудният трик ти носи повече точки. Но за публика, която не е специализирана, е по-добре да се подготвят по-лесни трикове. Те са и по-ефектни. Едно несвикнало око не може да оцени трудността, когато не разбира какво вижда", палят се момчетата. В гласовете им има малко завист, защото в САЩ например има играчи на йо-йо, които само с това се прехранват - от спечелени наградни фондове на различни контести. Всяка година щатът Флорида пък е домакин на световните йо-йо игри, а открити шампионати имат Мексико, Корея, Хонконг, Сингапур, Тайван, Франция, Швейцария, Чехия, Унгария, Германия и Австралия. Състезанията се провеждат на две части - задължителна и свободна програма. В първата част играчите показват предварително избрани от журито трикове, а във втората всеки разчита на усета си за избор на музика, на собствена хармония и умения. "Трябва да имаш поне 1000 души, които са фенове на това, публика и състезатели, които разбират, за да направиш голямо състезание като тези в света", разсъждават Веско и Филип.

Преди да хванат въженцата, те се занимавали с всякакви други спортове. Веско е бейзболист, инструктор по сноуборд, преди това е карал много блейдове. Филип е тренирал конен спорт. Двамата са запалени по байковете. "Счупих си ръката и се поуплаших. Пък и прецених, че съм стигнал тавана си там. Обичам екстремните спортове, но замених кънките с йо-йо и това напълно ме задоволява", коментира младият Евтимов. За него и за Филип  йо-йо е просто форма на улична култура - весело изкарване с приятели в игрички и музика.