Спортът дотолкова е навлязъл във всекидневието на съвременния човек, че често остава незабелязан и дори скучен. Затова особняци по цял свят търсят свой начин да се състезават в най-странни дисциплини.
Поло със слонове
Полото по принцип е доста популярен спорт с големи традиции в бившите британски колонии и Азия. Слоновете обаче го правят далеч по-екзотичен. Този спорт официално е признат по цял свят, а с администрирането на различните състезания се занимава цяла международна асоциация, основана преди 22 години в Непал. Съвсем естествено тази разновидност на играта е най-популярна в Индия. Първоначално се играело с футболни топки, но заради страстта на слоновете да ги пукат и те били заменени със стандартни поло-топки. За разлика от полото с коне игрището е намалено заради слабата подвижност на слоновете и е 120/70 м. Важен е контактът на треньорите (махут) с животните. Комуникацията помежду им става чрез подръпване на ушите на слона и гласови команди. Проблемът е, че махутите и всички слонове разбират единствено непалски диалект, така че всеки, който иска да стане професионален играч, трябва да го научи. Непал е домакин и на най-голямото състезание по този спорт, което се провежда през декември.
Екстремно гладене
За да участвате в състезание, ви трябва нестандартно място, дъска за гладене и естествено ютия. Сред най-популярните форми са гладене по време на катерене, каране на ски, гмуркане, спускане с кану и пр. Идеята изниква в скучния Лестър (Анг) през 1997 г., когато местен младеж се прибрал от работа вкъщи и решил да съчетае досадното домашно задължение с хобито си - скално катерене. Скоро той продължил идеята си, като изгладил няколко ризи по време на "разходка" в уелско езеро. Идеята му била грабната от ъндърграунд обществото и през 1998 г. е създадено Бюрото по екстремно гладене. Последвала популяризираща акция във Фиджи, Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, а година по-късно към бюрото се включили и група ентусиазирани германци. Именно немци организират и първото световно първенство през 2002 г., а естествено британският отбор печели титлата.
Дървосечене
Идеята за надпревара по скоростно отрязване на дървета първо идва на американците. Следва унифицирането на правилата и създаване на цяла Дървосекаческа лига, която провежда няколко състезания годишно, отворена е и за чуждестранни състезатели. Правилата са прости - участниците се състезават по насичане на еднакви трупчета с брадви, а времето им се засича от съдии. Има различни дисциплини като бичене на трупи, насичане на дървения блок, върху който състезателят е стъпил, насичане на вертикален блок, отсичане на блок от клон, отборно сечене, рязане с трион, отборно рязане с трион - микс (в кооперация с жена), дартс с брадви, катерене по дърво и пр.
Носене на съпруги
Честта да бъдат наречени откриватели на този странен спорт имат финландците. Всяка година в началото на юли страната им е домакин на световно първенство по носене на съпруги. Целта е ясна и проста - грабваш половинката си и се опитваш да пресечеш финала по-бързо от конкурентите си. Игрите се провеждат в малкото градче Сонкаярви, Източна Финландия. В правилата влиза условие жената да тежи над 49 кг и да е над 17-годишна, но не е упоменато да е твърдо съпруга на носача. Трасето е 250 м с различни препятствия, като задължително е да има водна яма. Ако изпуснеш "товара" си пък, получаваш 5-секундно наказание. Корените на това състезание датират от XIX век, когато финландците все още спазвали традицията с "открадването" на бъдещата си съпруга от някое съседно село.
Човек срещу кон
В Уелс особено популярна е една надпревара, наречена Маратон на човека срещу коня - начин да се противопостави човешката издръжливост на тази на стадо избрани коне. Надпреварата се провежда на трасе от 22 мили с много природни препятствия. Стръмните склонове са еднакво предизвикателство за издръжливостта и на хората, и на животните, а гористите местности хората прекосяват напряко, докато конете заобикалят. Целта пред участниците е да се премине цялото трасе и да се изпревари първия финиширал кон. Това обаче се е удавало досега само на един морски пехотинец, който обяви, че дълго е тренирал само за това състезание. Всяка година състезанието има солиден награден фонд, който постоянно нараства.
Хек
Това е истински стрийт-вариант на футбола или по-скоро на джитбола, но без мрежа. "Хек" идва от английската дума "hack", която се превежда и като "ритвам". Истинското име на спорта, както и на самите хекчета, обаче е "footbag". Въпреки че е твърде млад, този спорт вече фигурира в Книгата на Гинес с различни рекорди. Хекът е популярен и у нас и неговите почитатели могат да бъдат видени в паркове и градинки, на тротоара, по улиците, по склоновете на Витоша и пр. Целта е да си подаваш малката плетена топчица, пълна примерно с ориз, без тя да пада на земята.
Комета (fox tail)
Сигурно сте ги забелязали пред Паметника на Съветската армия или пред НДК в София. Двама, трима или повече младежи си подхвърлят нещо като омекнала комета с плътна топка отпред. Този спорт е известен от много години в САЩ, с името fox tail (от английски - лисича опашка). Идеята е проста, като игра с фризби (летяща чиния) - подхвърляш кометата с каквото си искаш движение, запращайки я към партньора. В Америка дори има и специална лига със строги правила.
Спортът дотолкова е навлязъл във всекидневието на съвременния човек, че често остава незабелязан и дори скучен. Затова особняци по цял свят търсят свой начин да се състезават в най-странни дисциплини.
Поло със слонове
Полото по принцип е доста популярен спорт с големи традиции в бившите британски колонии и Азия. Слоновете обаче го правят далеч по-екзотичен. Този спорт официално е признат по цял свят, а с администрирането на различните състезания се занимава цяла международна асоциация, основана преди 22 години в Непал. Съвсем естествено тази разновидност на играта е най-популярна в Индия. Първоначално се играело с футболни топки, но заради страстта на слоновете да ги пукат и те били заменени със стандартни поло-топки. За разлика от полото с коне игрището е намалено заради слабата подвижност на слоновете и е 120/70 м. Важен е контактът на треньорите (махут) с животните. Комуникацията помежду им става чрез подръпване на ушите на слона и гласови команди. Проблемът е, че махутите и всички слонове разбират единствено непалски диалект, така че всеки, който иска да стане професионален играч, трябва да го научи. Непал е домакин и на най-голямото състезание по този спорт, което се провежда през декември.
Екстремно гладене
За да участвате в състезание, ви трябва нестандартно място, дъска за гладене и естествено ютия. Сред най-популярните форми са гладене по време на катерене, каране на ски, гмуркане, спускане с кану и пр. Идеята изниква в скучния Лестър (Анг) през 1997 г., когато местен младеж се прибрал от работа вкъщи и решил да съчетае досадното домашно задължение с хобито си - скално катерене. Скоро той продължил идеята си, като изгладил няколко ризи по време на "разходка" в уелско езеро. Идеята му била грабната от ъндърграунд обществото и през 1998 г. е създадено Бюрото по екстремно гладене. Последвала популяризираща акция във Фиджи, Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, а година по-късно към бюрото се включили и група ентусиазирани германци. Именно немци организират и първото световно първенство през 2002 г., а естествено британският отбор печели титлата.
Дървосечене
Идеята за надпревара по скоростно отрязване на дървета първо идва на американците. Следва унифицирането на правилата и създаване на цяла Дървосекаческа лига, която провежда няколко състезания годишно, отворена е и за чуждестранни състезатели. Правилата са прости - участниците се състезават по насичане на еднакви трупчета с брадви, а времето им се засича от съдии. Има различни дисциплини като бичене на трупи, насичане на дървения блок, върху който състезателят е стъпил, насичане на вертикален блок, отсичане на блок от клон, отборно сечене, рязане с трион, отборно рязане с трион - микс (в кооперация с жена), дартс с брадви, катерене по дърво и пр.
Носене на съпруги
Честта да бъдат наречени откриватели на този странен спорт имат финландците. Всяка година в началото на юли страната им е домакин на световно първенство по носене на съпруги. Целта е ясна и проста - грабваш половинката си и се опитваш да пресечеш финала по-бързо от конкурентите си. Игрите се провеждат в малкото градче Сонкаярви, Източна Финландия. В правилата влиза условие жената да тежи над 49 кг и да е над 17-годишна, но не е упоменато да е твърдо съпруга на носача. Трасето е 250 м с различни препятствия, като задължително е да има водна яма. Ако изпуснеш "товара" си пък, получаваш 5-секундно наказание. Корените на това състезание датират от XIX век, когато финландците все още спазвали традицията с "открадването" на бъдещата си съпруга от някое съседно село.
Човек срещу кон
В Уелс особено популярна е една надпревара, наречена Маратон на човека срещу коня - начин да се противопостави човешката издръжливост на тази на стадо избрани коне. Надпреварата се провежда на трасе от 22 мили с много природни препятствия. Стръмните склонове са еднакво предизвикателство за издръжливостта и на хората, и на животните, а гористите местности хората прекосяват напряко, докато конете заобикалят. Целта пред участниците е да се премине цялото трасе и да се изпревари първия финиширал кон. Това обаче се е удавало досега само на един морски пехотинец, който обяви, че дълго е тренирал само за това състезание. Всяка година състезанието има солиден награден фонд, който постоянно нараства.
Хек
Това е истински стрийт-вариант на футбола или по-скоро на джитбола, но без мрежа. "Хек" идва от английската дума "hack", която се превежда и като "ритвам". Истинското име на спорта, както и на самите хекчета, обаче е "footbag". Въпреки че е твърде млад, този спорт вече фигурира в Книгата на Гинес с различни рекорди. Хекът е популярен и у нас и неговите почитатели могат да бъдат видени в паркове и градинки, на тротоара, по улиците, по склоновете на Витоша и пр. Целта е да си подаваш малката плетена топчица, пълна примерно с ориз, без тя да пада на земята.
Комета (fox tail)
Сигурно сте ги забелязали пред Паметника на Съветската армия или пред НДК в София. Двама, трима или повече младежи си подхвърлят нещо като омекнала комета с плътна топка отпред. Този спорт е известен от много години в САЩ, с името fox tail (от английски - лисича опашка). Идеята е проста, като игра с фризби (летяща чиния) - подхвърляш кометата с каквото си искаш движение, запращайки я към партньора. В Америка дори има и специална лига със строги правила.
Спортът дотолкова е навлязъл във всекидневието на съвременния човек, че често остава незабелязан и дори скучен. Затова особняци по цял свят търсят свой начин да се състезават в най-странни дисциплини.
Поло със слонове
Полото по принцип е доста популярен спорт с големи традиции в бившите британски колонии и Азия. Слоновете обаче го правят далеч по-екзотичен. Този спорт официално е признат по цял свят, а с администрирането на различните състезания се занимава цяла международна асоциация, основана преди 22 години в Непал. Съвсем естествено тази разновидност на играта е най-популярна в Индия. Първоначално се играело с футболни топки, но заради страстта на слоновете да ги пукат и те били заменени със стандартни поло-топки. За разлика от полото с коне игрището е намалено заради слабата подвижност на слоновете и е 120/70 м. Важен е контактът на треньорите (махут) с животните. Комуникацията помежду им става чрез подръпване на ушите на слона и гласови команди. Проблемът е, че махутите и всички слонове разбират единствено непалски диалект, така че всеки, който иска да стане професионален играч, трябва да го научи. Непал е домакин и на най-голямото състезание по този спорт, което се провежда през декември.
Екстремно гладене
За да участвате в състезание, ви трябва нестандартно място, дъска за гладене и естествено ютия. Сред най-популярните форми са гладене по време на катерене, каране на ски, гмуркане, спускане с кану и пр. Идеята изниква в скучния Лестър (Анг) през 1997 г., когато местен младеж се прибрал от работа вкъщи и решил да съчетае досадното домашно задължение с хобито си - скално катерене. Скоро той продължил идеята си, като изгладил няколко ризи по време на "разходка" в уелско езеро. Идеята му била грабната от ъндърграунд обществото и през 1998 г. е създадено Бюрото по екстремно гладене. Последвала популяризираща акция във Фиджи, Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, а година по-късно към бюрото се включили и група ентусиазирани германци. Именно немци организират и първото световно първенство през 2002 г., а естествено британският отбор печели титлата.
Дървосечене
Идеята за надпревара по скоростно отрязване на дървета първо идва на американците. Следва унифицирането на правилата и създаване на цяла Дървосекаческа лига, която провежда няколко състезания годишно, отворена е и за чуждестранни състезатели. Правилата са прости - участниците се състезават по насичане на еднакви трупчета с брадви, а времето им се засича от съдии. Има различни дисциплини като бичене на трупи, насичане на дървения блок, върху който състезателят е стъпил, насичане на вертикален блок, отсичане на блок от клон, отборно сечене, рязане с трион, отборно рязане с трион - микс (в кооперация с жена), дартс с брадви, катерене по дърво и пр.
Носене на съпруги
Честта да бъдат наречени откриватели на този странен спорт имат финландците. Всяка година в началото на юли страната им е домакин на световно първенство по носене на съпруги. Целта е ясна и проста - грабваш половинката си и се опитваш да пресечеш финала по-бързо от конкурентите си. Игрите се провеждат в малкото градче Сонкаярви, Източна Финландия. В правилата влиза условие жената да тежи над 49 кг и да е над 17-годишна, но не е упоменато да е твърдо съпруга на носача. Трасето е 250 м с различни препятствия, като задължително е да има водна яма. Ако изпуснеш "товара" си пък, получаваш 5-секундно наказание. Корените на това състезание датират от XIX век, когато финландците все още спазвали традицията с "открадването" на бъдещата си съпруга от някое съседно село.
Човек срещу кон
В Уелс особено популярна е една надпревара, наречена Маратон на човека срещу коня - начин да се противопостави човешката издръжливост на тази на стадо избрани коне. Надпреварата се провежда на трасе от 22 мили с много природни препятствия. Стръмните склонове са еднакво предизвикателство за издръжливостта и на хората, и на животните, а гористите местности хората прекосяват напряко, докато конете заобикалят. Целта пред участниците е да се премине цялото трасе и да се изпревари първия финиширал кон. Това обаче се е удавало досега само на един морски пехотинец, който обяви, че дълго е тренирал само за това състезание. Всяка година състезанието има солиден награден фонд, който постоянно нараства.
Хек
Това е истински стрийт-вариант на футбола или по-скоро на джитбола, но без мрежа. "Хек" идва от английската дума "hack", която се превежда и като "ритвам". Истинското име на спорта, както и на самите хекчета, обаче е "footbag". Въпреки че е твърде млад, този спорт вече фигурира в Книгата на Гинес с различни рекорди. Хекът е популярен и у нас и неговите почитатели могат да бъдат видени в паркове и градинки, на тротоара, по улиците, по склоновете на Витоша и пр. Целта е да си подаваш малката плетена топчица, пълна примерно с ориз, без тя да пада на земята.
Комета (fox tail)
Сигурно сте ги забелязали пред Паметника на Съветската армия или пред НДК в София. Двама, трима или повече младежи си подхвърлят нещо като омекнала комета с плътна топка отпред. Този спорт е известен от много години в САЩ, с името fox tail (от английски - лисича опашка). Идеята е проста, като игра с фризби (летяща чиния) - подхвърляш кометата с каквото си искаш движение, запращайки я към партньора. В Америка дори има и специална лига със строги правила.
Спортът дотолкова е навлязъл във всекидневието на съвременния човек, че често остава незабелязан и дори скучен. Затова особняци по цял свят търсят свой начин да се състезават в най-странни дисциплини.
Поло със слонове
Полото по принцип е доста популярен спорт с големи традиции в бившите британски колонии и Азия. Слоновете обаче го правят далеч по-екзотичен. Този спорт официално е признат по цял свят, а с администрирането на различните състезания се занимава цяла международна асоциация, основана преди 22 години в Непал. Съвсем естествено тази разновидност на играта е най-популярна в Индия. Първоначално се играело с футболни топки, но заради страстта на слоновете да ги пукат и те били заменени със стандартни поло-топки. За разлика от полото с коне игрището е намалено заради слабата подвижност на слоновете и е 120/70 м. Важен е контактът на треньорите (махут) с животните. Комуникацията помежду им става чрез подръпване на ушите на слона и гласови команди. Проблемът е, че махутите и всички слонове разбират единствено непалски диалект, така че всеки, който иска да стане професионален играч, трябва да го научи. Непал е домакин и на най-голямото състезание по този спорт, което се провежда през декември.
Екстремно гладене
За да участвате в състезание, ви трябва нестандартно място, дъска за гладене и естествено ютия. Сред най-популярните форми са гладене по време на катерене, каране на ски, гмуркане, спускане с кану и пр. Идеята изниква в скучния Лестър (Анг) през 1997 г., когато местен младеж се прибрал от работа вкъщи и решил да съчетае досадното домашно задължение с хобито си - скално катерене. Скоро той продължил идеята си, като изгладил няколко ризи по време на "разходка" в уелско езеро. Идеята му била грабната от ъндърграунд обществото и през 1998 г. е създадено Бюрото по екстремно гладене. Последвала популяризираща акция във Фиджи, Нова Зеландия, Австралия и ЮАР, а година по-късно към бюрото се включили и група ентусиазирани германци. Именно немци организират и първото световно първенство през 2002 г., а естествено британският отбор печели титлата.
Дървосечене
Идеята за надпревара по скоростно отрязване на дървета първо идва на американците. Следва унифицирането на правилата и създаване на цяла Дървосекаческа лига, която провежда няколко състезания годишно, отворена е и за чуждестранни състезатели. Правилата са прости - участниците се състезават по насичане на еднакви трупчета с брадви, а времето им се засича от съдии. Има различни дисциплини като бичене на трупи, насичане на дървения блок, върху който състезателят е стъпил, насичане на вертикален блок, отсичане на блок от клон, отборно сечене, рязане с трион, отборно рязане с трион - микс (в кооперация с жена), дартс с брадви, катерене по дърво и пр.
Носене на съпруги
Честта да бъдат наречени откриватели на този странен спорт имат финландците. Всяка година в началото на юли страната им е домакин на световно първенство по носене на съпруги. Целта е ясна и проста - грабваш половинката си и се опитваш да пресечеш финала по-бързо от конкурентите си. Игрите се провеждат в малкото градче Сонкаярви, Източна Финландия. В правилата влиза условие жената да тежи над 49 кг и да е над 17-годишна, но не е упоменато да е твърдо съпруга на носача. Трасето е 250 м с различни препятствия, като задължително е да има водна яма. Ако изпуснеш "товара" си пък, получаваш 5-секундно наказание. Корените на това състезание датират от XIX век, когато финландците все още спазвали традицията с "открадването" на бъдещата си съпруга от някое съседно село.
Човек срещу кон
В Уелс особено популярна е една надпревара, наречена Маратон на човека срещу коня - начин да се противопостави човешката издръжливост на тази на стадо избрани коне. Надпреварата се провежда на трасе от 22 мили с много природни препятствия. Стръмните склонове са еднакво предизвикателство за издръжливостта и на хората, и на животните, а гористите местности хората прекосяват напряко, докато конете заобикалят. Целта пред участниците е да се премине цялото трасе и да се изпревари първия финиширал кон. Това обаче се е удавало досега само на един морски пехотинец, който обяви, че дълго е тренирал само за това състезание. Всяка година състезанието има солиден награден фонд, който постоянно нараства.
Хек
Това е истински стрийт-вариант на футбола или по-скоро на джитбола, но без мрежа. "Хек" идва от английската дума "hack", която се превежда и като "ритвам". Истинското име на спорта, както и на самите хекчета, обаче е "footbag". Въпреки че е твърде млад, този спорт вече фигурира в Книгата на Гинес с различни рекорди. Хекът е популярен и у нас и неговите почитатели могат да бъдат видени в паркове и градинки, на тротоара, по улиците, по склоновете на Витоша и пр. Целта е да си подаваш малката плетена топчица, пълна примерно с ориз, без тя да пада на земята.
Комета (fox tail)
Сигурно сте ги забелязали пред Паметника на Съветската армия или пред НДК в София. Двама, трима или повече младежи си подхвърлят нещо като омекнала комета с плътна топка отпред. Този спорт е известен от много години в САЩ, с името fox tail (от английски - лисича опашка). Идеята е проста, като игра с фризби (летяща чиния) - подхвърляш кометата с каквото си искаш движение, запращайки я към партньора. В Америка дори има и специална лига със строги правила.
