В един или друг момент от живота детското в хората взима връх. Една от любимите игри на хлапетата винаги е била боят с възглавници. Битката с пълните с пух калъфки, от една страна, играят положителна роля за изкарването на агресията и изразходването на енергия, а освен това са безопасни и безобидни.

Един от начините за практикуване е като приключение - разделени на враждуващи отбори, участниците търсят и откриват скритите наоколо възглавници. След това започва истинската битка. Забавлението е толкова голямо, че скоро става предпочитано масово занимание в САЩ и Канада. На 14 ноември миналата година в предаване на ВВС пък в Лондон бе организиран най-масовият бой с възглавници, който събра над 10 000 участници и влезе в Рекордите на Гинес.

Преди година тази детска игра намира своята проекция в света на забавленията за големи. Шефовете и студентите на Колумбийския университет също са заразени от манията по възглавници и всяка пролет си организират собствено състезание. Мотивацията на деканите е, че по време на сесия трябва да има поне един уикенд, в който студентите да се освободят от стреса на изпитите чрез игра.

Предвидливи хора от шоубизнеса пък го вкарват в програмите си като алтернатива на кеча. Така се раждат "Дивите" в Световната кеч организация. Идеята е привлекателни дами, облечени доста предизвикателно - само по бельо, да се "състезават" преди основните кеч-шоута на мъжете. В Канада пък още през 2004 г. правят професионална лига само и изключително за жени. По-късно създателят й Стейси Кейс я узаконява и в САЩ. Организаторите на лигата настояват, че изобретението им е прекрасно не само за поддържане на фитнеса на участничките, но и е един вид социален експеримент.  Те прилагат модела на професионалния бокс и други подобни бойни шоуспектакли. Всяка среща се насрочва, има титли и дори Мач на Звездите и Мач на най-добрите новобранци. Билетите естествено са далеч от цените на тези за мъжките кеч-програми. Входът е около $10-15.

Правилата са изключително строги. Не се разрешава мръснишко и развратно поведение. Една среща приключва по три начина - разпадане на възглавницата, по реферско решение или отказ на едната от участничките. Има трима съдии като в бокса, които дават точки за всеки успешен удар и използват традиционна 10-точкова система. Едно от най-тежките правила в лигата пък е "Боят с възглавници е забава". Забраняват се хапане, издиране или дърпане за косите. При всяко нарушаване на тези правила или показване на желание да нараниш опонента си следва дисквалификация и  дори изгонване от лигата. Такива са наказанията и за ритане, удряне с лакти и колене и пр. Според правилника възглавниците не са оръжие, а при употребата им са забранени всякакви други предмети.

"Ние сме щури. Ние сме свирепи. Ние сме най-вече бойци. Ние сме жени, които сме горди с нашата сила и не се страхуваме да я използваме. Защо сме избрали възглавници? Това ни позволява да бъдем изобретателни, да правим нещо различно. Хубаво е, че лигата ни дава възможност да се забавляваме не само в хубавия Торонто, но и да обикаляме света, да опознаваме приятни места. Ние не се бием по баровете, не правим стрийптиз, не си купуваме и уреждаме срещите. Това е просто бой с възглавници", казва Марта, която в момента е шампион на лигата. На сцената името й е Кармен Монооксид. Всъщност всички 25 участнички си имат колоритни прякори, точно както в кеч-асоциацията. Така например претендентката за нейната титла се казва Оливия Неутронната бомба. Всяка звезда от боя с възглавници притежава свой стил, твърдят организаторите, всички те са задължени да направят поне три организирани тренировки на месец, за да бъдат допуснати да се състезават. Иначе - всички си имат лични наставници, с които работят ежедневно. Освен това всички момичета трябва да могат да се сработят с колежките си. "Наистина на ринга изглеждаме все едно се мразим, но зад сцената сме най-добри приятелки", казва Оливия, чието име всъщност е Кристен. Извън ринга те са съвсем обикновени момичета, с обичайни професии. Шампионката е специалист по качествен контрол, а претендентката й има магистърска степен по маркетинг.

"Започнах преди години. Още си спомням битките с брат ми по леглата. Мисля, че толкова се млатехме, че накрая са ми останали отклонения в главата - спомня си Кармен. - Не съм си мислела, че ще се занимавам с това и като порасна. Може би просто имах нужда да освободя моите луди способности на нинджа, които придобих още тогава."  Днес  детското й занимание се е превърнало в още едно перо към семейния й бюджет, а освен това я забавлява и я прави малко по-известна.